Здравей, мили мой...
Толкова много те обичам, толкова много, че
само сълзите ми просто текат...
Най-хубавото нещо си в живота ми, любими мой...
Толкова отдавна не те бях рисувала... и днес просто не
можех да се въздържа. Енергията напираше в мен.
Отдадох цялата си насъбрана любов в тази рисунка днес.
Толкова си красив?! Получи се много добре мисля...
Забравих за идеята си с лавандуловия фон и нарисувах друга
твоя снимка, но и това ще нарисувам някога, задължително.
Мили мой... много съм щастлива днес!
Видях своя рисунка, която брат ти е публикувал в неговия сайт.
Това е голямо признание за мен. Някаква сбъднатост, взаимност с теб...
Щом той те е харесал нарисуван от мен, значи съм успяла да те пресъздам,
Единствен мой... Много съм щастлива! Много!
Този път не беше скрил името ми като първия път.
Първия път го беше скрил и беше лепнал твоето име и ,,реал,, до него,
което може би означава, че съм те нарисувала реално. Не знам.
Беше ми малко тъжно тогава, не можех да си обясня защо е скрил името ми,
но днес, днес видях още една рисунка, на която не беше го скрил.
Хората пишеха под нея, че съм пресъздала очите ти каквито са-добри.
Не мога да спра да те гледам! Това е една от най-добрите ми рисунки!

Ти ме научи да рисувам така. Не можех чак толкова добре. Но те чувствам,
и това ми помага понякога, а друг път точно това ми пречи и мога да нарисувам
нещо друго, което просто ми харесва по-добре от теб, защото не го обичам
колкото теб и не ми пука, дали ще стане добре.

Тишината ми помага. Толкова силно имах нужда от нея!
Сега сме само аз и ти и това е удивително!
Чувствам се чистичка, смирена, спокойна и уравновесена.
Уютно ми е, топличко и спокойно и хубаво! Ценя се.
Обичам се. Много се харесвам иии.... всичко това е, заради теб.
Ти ме направи смислена и ценна.
Боготворя гласа ти! До ден днешен ми действа и то все повече,
защото времето го направи плътен и свят в душата и сърцето ми.
Никога няма да спра да те обичам.
Дори в последния си дъх ще прошепна единствено и само твоето име.
Благодаря ти, Живот мой, че дойде в живота ми...
Не знам, дали го заслужавам, но ти благодаря.
Винаги съм искала да бъда каквато съм сега, но бях невероятно слаба,
жалка и наивна, за да го постигна. А и исках и се надявах и очаквах...
може би и затова егото ми беше голямо и затова всичко бързо ми омръзваше...
защото като всички хора и аз губех интерес щом някоя нужда се заситеше.
Нямам повече време. Трябва да се приготвям...
До скоро, миличък мой...
Единствен мой!